(Да се чете с усмивка)

Какъв синхрон животът ни поднася?
Боли ни едновременно нали?
Синхронно с тебе, онзи не понасяме.
Синхронно даже имаме мечти.

Мечти които в думи се превръщат,
а думите в житейско битие.
Синхронно даже времето обръщаме
и се кълнем в безоблачно небе.

И ако облак, слънцето закрие,
от някъде започва да вали.
Какъв синхрон в дъжда сме също ние?
Синхрон, а казваш, нещо не върви.

Секундите текат. След тях години.
Ние все в синхрона се кълнем.
Мигът е на опашка за маслини.
Синхронно с теб маслини ще ядем.

Синхрон обаче иска свободата.
В синхрон са птици с махащи криле.
Синхронът не завършва във земята!
Дели се само, винаги на две.