Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
5 abr 2022, 18:51

Синхроничност 

  Poesía » Otra
545 1 9

 

Свободата ухае на цъфнала вишна,

попила свежестта на утринна роса.  

Слънчев лъч целува душа изнурена.

Пали порив за обнова и за доброта.  

 

Има, има още изгреви недолюбени.            

Тишини тая на залези недорисувани.

Реката на живота е без начало и край.                                                           

В мига се случва изборът „ад или рай“.

 

Събличам роклята отесняла на душата.  

От лъчите виолетови си скроявам нова.

Кой поляни, градини с хубости засипа?

Надежда в цвят стаена тайно ми кима.

 

Мъдрост е без хленч съдба да приема.                        

Тъгата ми вчерашна отплува в забрава.

Устрем за простор криле ми пришива.

Пролетна съм! Безгрижна! Щастлива!

 

 

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тони, Роси, благодаря ви, момичета!
  • "Реката на живота е без начало и край.                                                           
    В мига се случва изборът „ад или рай“."
    Всеки сам избира своя ад и своя рай! Бог уважава и винаги ще уважава свободата и самовластието на всеки човек. За това е раздал обичта си на всички, по-равно! Носим в себе си и любов и омраза, радост и тъга, слънце и сянка... Ние решаваме кое да надделее! Много хубаво стихотворение!
  • Едно голямо сърце и прегръдка - Ще чакам!!!
  • Да, всички вървим по този път. Точно на тази тема е посветена творбата ми, която очаква одобрение от админ. Срещата ни тук изобщо не е случайна, Антоанета.
  • Но все едно - сред скръб и шастие,
    сред хаос, слава и мечта
    ний търсим себе си в препятстввия
    и търсим път към Вечността!
  • Много си права, Антоанета! Напълно съм съгласна с теб. Само глупакът може да е вечен оптимист - материалният свят е дуален. Доброто и злото шестват по света хванати ръка за ръка. Страданието и отчаянието са подкана за промяна, за смяна на житейска посока, Тук, на земята, чрез изстраданата болка си учим уроците по човещина. Болката винаги е бременна с новото ни Аз. Важното е да не забравяме, че не сме сами. Винаги има някъде някой, който мисли с обич и доброжелателност за нас. Вселената е милостиво щедра.
  • Освен че сме част от една общност, Гюлсер всеки от нас има собстен път на душата и отчаянието може да е свързано точно с този път. А оптимизма понякога ми липсва. Просто споделям.
  • Благодаря ти, Антоанета! Онова, което на всички ни липсва последно време, са вярата и оптимизмът. Не трябва да забравяме, че новото се издига върху руини. Изборът на мисъл и на емоционална нагласа съзижда или руши. Но… има измерения над дуалността. Ходейки по земята, разпалвайки любов или войни, достигаме до тях.
  • Много мъдрост и оптимизъм има в стиха ти, Гюлсер. Хареса ми
Propuestas
: ??:??