Синхроничност
Свободата ухае на цъфнала вишна,
попила свежестта на утринна роса.
Слънчев лъч целува душа изнурена.
Пали порив за обнова и за доброта.
Има, има още изгреви недолюбени.
Тишини тая на залези недорисувани.
Реката на живота е без начало и край.
В мига се случва изборът „ад или рай“.
Събличам роклята отесняла на душата.
От лъчите виолетови си скроявам нова.
Кой поляни, градини с хубости засипа?
Надежда в цвят стаена тайно ми кима.
Мъдрост е без хленч съдба да приема.
Тъгата ми вчерашна отплува в забрава.
Устрем за простор криле ми пришива.
Пролетна съм! Безгрижна! Щастлива!
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
