4 sept 2009, 10:27

Сини минзухари

  Poesía » Otra
2.7K 0 22

Синеока есен.
Сини минзухари.
Зимата калесва*
нивите-сватбари.

Мела си небето,
цапала, че мила.
Ето, на полето
капало синило.

Или не! Небето
в минзухар е спало.
Гушнало се, ето,
цяло посиняло.

... Спомен оттогава
лятото задрасква.
Болен. И ми дават
синьото лекарство.


*калéсвам - специално отивам до човек, с китка, да го поканя на сватба. Диалект.

А на сините минзухари им викат и кърпúкожух. Подсещат за зимата)))

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...