Sep 4, 2009, 10:27 AM

Сини минзухари

  Poetry » Other
2.7K 0 22

Синеока есен.
Сини минзухари.
Зимата калесва*
нивите-сватбари.

Мела си небето,
цапала, че мила.
Ето, на полето
капало синило.

Или не! Небето
в минзухар е спало.
Гушнало се, ето,
цяло посиняло.

... Спомен оттогава
лятото задрасква.
Болен. И ми дават
синьото лекарство.


*калéсвам - специално отивам до човек, с китка, да го поканя на сватба. Диалект.

А на сините минзухари им викат и кърпúкожух. Подсещат за зимата)))

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...