Vessymark (Весела Маркова)
130 275
11 may 2018, 11:01

Сини Небеса 

  Poesía » Filosófica
466 1 6

 

Разпилявах се във теб живот,

да живея, дъх не ми остана,

превръщах себе си във роб,

а вътре зейваха открити рани.

И бунтувах се, но без слова.

Справедливостта си тръгваше без време.

Накрая, чак накрая осъзнах,

животът ми как другите отнемаха.

Раздавах се за чужди идеали,

на чуждите мечти прокарвах път,

и в ценностната си система се съмнявах,

а себе си залъгвах с оправдания!

Повратна точка, сини небеса!

Дошло бе време за разплата,

оковите във моята душа

доброволно снех, тъй както ги поставих.

Позволих ѝ смело да лети, 

да се изцапа и дори да се опа̀ри,

като дете, оставено без страх

във локвата докрай да се измокри.

Сега я гледам, чиста - преродена

на кръстопът житейски да стои,

дошло бе дълго чаканото време

да се порадва, себе си да оцени!

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Влади, стихът изпреварва действителността ми, моята душа тепърва се опитва да разхлабва оковите, лети понякога в съня.
  • Душата лети и твори красива поезия! Поздравления, Веси!
  • Благодаря ви момичета за споделените мили думи, които са и много лични за мен, отвъд пределите на творчеството.
  • Да, човек не трябва да се нагажда според другите. Трябва да бъде себе си. Хареса ми, Веси!
  • Лети,Веси!По-добре опърлена от слънцето, отколкото стъпкана в калта.
  • Красива поанта! Поздравления отново!
Propuestas
: ??:??