Сини Небеса
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова.
Справедливостта си тръгваше без време.
Накрая, чак накрая осъзнах,
животът ми как другите отнемаха.
Раздавах се за чужди идеали,
на чуждите мечти прокарвах път,
и в ценностната си система се съмнявах,
а себе си залъгвах с оправдания!
Повратна точка, сини небеса!
Дошло бе време за разплата,
оковите във моята душа
доброволно снех, тъй както ги поставих.
Позволих ѝ смело да лети,
да се изцапа и дори да се опа̀ри,
като дете, оставено без страх
във локвата докрай да се измокри.
Сега я гледам, чиста - преродена
на кръстопът житейски да стои,
дошло бе дълго чаканото време
да се порадва, себе си да оцени!
© Весела Маркова All rights reserved.
