Сини Небеса
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова.
Справедливостта си тръгваше без време.
Накрая, чак накрая осъзнах,
животът ми как другите отнемаха.
Раздавах се за чужди идеали,
на чуждите мечти прокарвах път,
и в ценностната си система се съмнявах,
а себе си залъгвах с оправдания!
Повратна точка, сини небеса!
Дошло бе време за разплата,
оковите във моята душа
доброволно снех, тъй както ги поставих.
Позволих ѝ смело да лети,
да се изцапа и дори да се опа̀ри,
като дете, оставено без страх
във локвата докрай да се измокри.
Сега я гледам, чиста - преродена
на кръстопът житейски да стои,
дошло бе дълго чаканото време
да се порадва, себе си да оцени!
© Весела Маркова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Влади, стихът изпреварва действителността ми, моята душа тепърва се опитва да разхлабва оковите, лети понякога в съня.
-
Благодаря ви момичета за споделените мили думи, които са и много лични за мен, отвъд пределите на творчеството.
-
Да, човек не трябва да се нагажда според другите. Трябва да бъде себе си. Хареса ми, Веси!
-
Лети,Веси!По-добре опърлена от слънцето, отколкото стъпкана в калта.
-
Красива поанта! Поздравления отново!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
