Сини Небеса
Разпилявах се във теб живот,
да живея, дъх не ми остана,
превръщах себе си във роб,
а вътре зейваха открити рани.
И бунтувах се, но без слова.
Справедливостта си тръгваше без време.
Накрая, чак накрая осъзнах,
животът ми как другите отнемаха.
Раздавах се за чужди идеали,
на чуждите мечти прокарвах път,
и в ценностната си система се съмнявах,
а себе си залъгвах с оправдания!
Повратна точка, сини небеса!
Дошло бе време за разплата,
оковите във моята душа
доброволно снех, тъй както ги поставих.
Позволих ѝ смело да лети,
да се изцапа и дори да се опа̀ри,
като дете, оставено без страх
във локвата докрай да се измокри.
Сега я гледам, чиста - преродена
на кръстопът житейски да стои,
дошло бе дълго чаканото време
да се порадва, себе си да оцени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
