Синият рай
Искам да се взирам в очите ти, в този син, необятен свят, пълен с толкова красота...
Искам да докосвам устните ти отново и да усещам всяка малка част от твоята душа...
Искам да се върна при теб, защото ми липсват прегръдките ти, в които не чуствах мизерията на моята съдба...
Сега съм празен, потънал в бездната на вечността.
Ти беше тази, която ме освободи, затова винаги ще те обичам,
докато сърцето ми спре да тупти,
Беше момичето, каращо ме да лея искри, вместо сълзи,
момичето, каращо ме да вярвам, че не всичко е болка, и че любовта те кара да летиш.
Ще се скитам свободен, като гарван, в нощта и ще те пазя от болката на сутринта,
всеки път, когато си сама, ще кацам до теб и ще ти разказвам приказката за човекът, който се научи да обича, и умря от болката на любовта.
Искам да докосвам устните ти отново и да усещам всяка малка част от твоята душа...
Искам да се върна при теб, защото ми липсват прегръдките ти, в които не чуствах мизерията на моята съдба...
Сега съм празен, потънал в бездната на вечността.
Ти беше тази, която ме освободи, затова винаги ще те обичам,
докато сърцето ми спре да тупти,
Беше момичето, каращо ме да лея искри, вместо сълзи,
момичето, каращо ме да вярвам, че не всичко е болка, и че любовта те кара да летиш.
Ще се скитам свободен, като гарван, в нощта и ще те пазя от болката на сутринта,
всеки път, когато си сама, ще кацам до теб и ще ти разказвам приказката за човекът, който се научи да обича, и умря от болката на любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Тайна Todos los derechos reservados
