И може би отново ще повторя,

всеки ред ми е еднакъв вече.

Във всеки стих за теб говоря,

а ти си все така далече.

Но си близко, до сърцето.

Макар сега да е на части.

Като дядо, на небето,

а всъщност е до мене всяка вечер!

И винаги боли.

Нима живеем за да страдаме?

Изгарям за едни очи,

които вечно насълзяват моите!

На болка нося, но не питай колко.

На друго ако можеш научи ме.

В живота страдах вече много.

Щастието е синоним на твойто име!