И може би отново ще повторя,
всеки ред ми е еднакъв вече.
Във всеки стих за теб говоря,
а ти си все така далече.
Но си близко, до сърцето.
Макар сега да е на части.
Като дядо, на небето,
а всъщност е до мене всяка вечер!
И винаги боли.
Нима живеем за да страдаме?
Изгарям за едни очи,
които вечно насълзяват моите!
На болка нося, но не питай колко.
На друго ако можеш научи ме.
В живота страдах вече много.
Щастието е синоним на твойто име!
© Калоян Калинов Все права защищены