17 abr 2015, 7:45

Синовно 

  Poesía » Otra
464 0 3





Ела, когато вече нямам дни.
Ще слушам мълчаливо аз –
за всичко, що тежи ти, говори.
Заспиш ли – чакай ме тогаз.

 

До тебе ще приседна в тъмното,
ще галя тихо твоите коси,
ще те целуна аз по челото,
ще благославям:”Жив и здрав бъди!”.

© Вили Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??