17.04.2015 г., 7:45 ч.

Синовно 

  Поезия » Друга
387 0 3





Ела, когато вече нямам дни.
Ще слушам мълчаливо аз –
за всичко, що тежи ти, говори.
Заспиш ли – чакай ме тогаз.

 

До тебе ще приседна в тъмното,
ще галя тихо твоите коси,
ще те целуна аз по челото,
ще благославям:”Жив и здрав бъди!”.

© Вили Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??