Родино – скъпа, свидна, мила,
мой свиден майчин дом, мой бащин кът...
На юг прегръщаш ти Родопа, Пирин, Рила.
На север Дунав приласкал брегът.
През теб Балканът опнал си лъкът...
България! Ти името не си сменила
от Аспарух до днес. И в бъднина.
Дарила си ми ти сърце и сила –
да бъда твърд, щом срещна твърдина,
и доброта да дам при добрина...
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Todos los derechos reservados