Queen_Victorya (Виктория Станева)
11 26
13 nov 2008, 21:12

Синтетично 

  Poesía » Otra
1083 0 3
Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.

Във град с витрини тротоарни,
със изцъклени червени светофари
вървиш през локви от човешка кал...
Какво на този свят си дал?

Сърцата - 100 кубика силикон
със натъпканите чувства от найлон...
Като тъпо-булеварден манекен
под солариумната лампа хващаш тен.

А интернет е твоят малък свят,
със отворени прозорци е така богат,
но не прозорци към животворната реалност,
а към празна, глуха и нищожна виртуалност.

В океана от заблуди и реклами,
от екранни и компютърни измами
своята тъжна човешка наивност
првръщаш в апатично-агресивна пасивност.

А дъждът отмива непростимия ти грях
и светът очаква своя неизменен крах,
че вместо да се движат, човеците не мърдат -
не напред вървят, а все се връщат!

© Виктория Станева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??