Queen_Victorya (Виктория Станева)
11 26
13.11.2008 г., 21:12 ч.

Синтетично 

  Поезия » Друга
1113 0 3
Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.

Във град с витрини тротоарни,
със изцъклени червени светофари
вървиш през локви от човешка кал...
Какво на този свят си дал?

Сърцата - 100 кубика силикон
със натъпканите чувства от найлон...
Като тъпо-булеварден манекен
под солариумната лампа хващаш тен.

А интернет е твоят малък свят,
със отворени прозорци е така богат,
но не прозорци към животворната реалност,
а към празна, глуха и нищожна виртуалност.

В океана от заблуди и реклами,
от екранни и компютърни измами
своята тъжна човешка наивност
првръщаш в апатично-агресивна пасивност.

А дъждът отмива непростимия ти грях
и светът очаква своя неизменен крах,
че вместо да се движат, човеците не мърдат -
не напред вървят, а все се връщат!

© Виктория Станева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??