Синтетично
Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.
Във град с витрини тротоарни,
със изцъклени червени светофари
вървиш през локви от човешка кал...
Какво на този свят си дал?
Сърцата - 100 кубика силикон
със натъпканите чувства от найлон...
Като тъпо-булеварден манекен
под солариумната лампа хващаш тен.
А интернет е твоят малък свят,
със отворени прозорци е така богат,
но не прозорци към животворната реалност,
а към празна, глуха и нищожна виртуалност.
В океана от заблуди и реклами,
от екранни и компютърни измами
своята тъжна човешка наивност
првръщаш в апатично-агресивна пасивност.
А дъждът отмива непростимия ти грях
и светът очаква своя неизменен крах,
че вместо да се движат, човеците не мърдат -
не напред вървят, а все се връщат!
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.
Във град с витрини тротоарни,
със изцъклени червени светофари
вървиш през локви от човешка кал...
Какво на този свят си дал?
Сърцата - 100 кубика силикон
със натъпканите чувства от найлон...
Като тъпо-булеварден манекен
под солариумната лампа хващаш тен.
А интернет е твоят малък свят,
със отворени прозорци е така богат,
но не прозорци към животворната реалност,
а към празна, глуха и нищожна виртуалност.
В океана от заблуди и реклами,
от екранни и компютърни измами
своята тъжна човешка наивност
првръщаш в апатично-агресивна пасивност.
А дъждът отмива непростимия ти грях
и светът очаква своя неизменен крах,
че вместо да се движат, човеците не мърдат -
не напред вървят, а все се връщат!
© Виктория Станева All rights reserved.
