Мислите разтягаш като ластици...
грим, поза, маска и живот във пластики...
Глинена усмивка, стъклени очи...
колко сме изкуствени, мисля, че личи.
Във град с витрини тротоарни,
със изцъклени червени светофари
вървиш през локви от човешка кал...
Какво на този свят си дал?
Сърцата - 100 кубика силикон
със натъпканите чувства от найлон...
Като тъпо-булеварден манекен
под солариумната лампа хващаш тен. ...