В синевата на летните дни
търся време за малко прохлада.
Сякаш бряг, към който бързат вълни,
е моята малка мансарда.
От тераската виждам морето -
сапфирено нежно блести.
Нещо истинско трепва в сърцето,
щом душата чайка - лети.
Морскосин блести небосвода
и се спуска към залива пак.
Лятото гордо се качва на борда,
аз съм негов покорен моряк. ...