В синевата на летните дни
търся време за малко прохлада.
Сякаш бряг, към който бързат вълни,
е моята малка мансарда.
От тераската виждам морето -
сапфирено нежно блести.
Нещо истинско трепва в сърцето,
щом душата чайка - лети.
Морскосин блести небосвода
и се спуска към залива пак.
Лятото гордо се качва на борда,
аз съм негов покорен моряк. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up