Есенните багри без пощада,
рисуват в земните ми дни,
една пътека – тиха, осребряла...
В отронен лист не ме превръщай ти!
Надеждата ми – плодна и узряла,
със сладостта на грозд ухае още,
а лятото, преминало през нея
със топъл лъч, стои в дни и нощи.
Още търся синя пеперуда,
да прехвърчи с магичните криле,
послание да ѝ прошепна тихо,
във времето любов да ми даде! ...