Есенните багри без пощада,
рисуват в земните ми дни,
една пътека – тиха, осребряла...
В отронен лист не ме превръщай ти!
Надеждата ми – плодна и узряла,
със сладостта на грозд ухае още,
а лятото, преминало през нея
със топъл лъч, стои в дни и нощи.
Още търся синя пеперуда,
да прехвърчи с магичните криле,
послание да ѝ прошепна тихо,
във времето любов да ми даде!
Елеонора Крушева
© Елеонора Крушева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
