26 sept 2018, 21:27

Синя птица

  Poesía » Otra
921 2 5

Посветено на сестра ми

 

Спомените често ме връхлитат –

две деца играят – аз и ти ...

Техните душици боси скитат –

ти и аз в градина от мечти ...

 

Търсим с поглед свойта синя птица -

щастието може да лети,

в сините му стъклени зеници,

мило щом ми се усмихнеш ти!

 

01.11.2018 г. , 07,10 часа

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Чардакова Todos los derechos reservados

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 01.11.2018 г 07.10 часа и е посветено на сестра ми.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Дари и Иринка! Когато бяхме деца, заедно гледахме невероятен съветско - американски музикален филм-приказка "Синяя птица", кинорежисьор Джордж Цукор, по едноименната пиеса на Морис Метерлинк - лауреат на нобелова премия за литература. Днес малчуганите гледат по-различни неща, за добро ли е - само времето ще покаже. Благодаря Ви, за коментарите!
  • Какво мило посвещение,Таня,добре,че има спомени!Щастливо е семейството с повече деца.И за празник и за делник,и като деца и като големи....Ние също бяхме три и аз,като най-голяма им бях като майка...За съжаление сестра ми си отиде...не навреме.
  • "щастието може да лети" - това ми хареса много!
  • Благодаря ти, Светле, имам сестра, и братец имам! По-малки са от мене. Помня в детската градина как плачеха за мен, вкопчеха се, и не пускаха да отида в голямата група. Майка ми с три деца - имаше медал за многодетна майка, писаха статия за нас във вестника, как и трите деца ходят на градинка, а родителите строят светлото бъдеще в завода. Когато спомените ми дойдат на гости, чак ми домилява. Всичко се забравя с годините, сега една усмивка е празник, едно здравей също! Бог да ги пази вече!
  • Голямо богатство е да имаш сестрица .

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...