26.09.2018 г., 21:27

Синя птица

917 2 5

Посветено на сестра ми

 

Спомените често ме връхлитат –

две деца играят – аз и ти ...

Техните душици боси скитат –

ти и аз в градина от мечти ...

 

Търсим с поглед свойта синя птица -

щастието може да лети,

в сините му стъклени зеници,

мило щом ми се усмихнеш ти!

 

01.11.2018 г. , 07,10 часа

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Чардакова Всички права запазени

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 01.11.2018 г 07.10 часа и е посветено на сестра ми.

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Дари и Иринка! Когато бяхме деца, заедно гледахме невероятен съветско - американски музикален филм-приказка "Синяя птица", кинорежисьор Джордж Цукор, по едноименната пиеса на Морис Метерлинк - лауреат на нобелова премия за литература. Днес малчуганите гледат по-различни неща, за добро ли е - само времето ще покаже. Благодаря Ви, за коментарите!
  • Какво мило посвещение,Таня,добре,че има спомени!Щастливо е семейството с повече деца.И за празник и за делник,и като деца и като големи....Ние също бяхме три и аз,като най-голяма им бях като майка...За съжаление сестра ми си отиде...не навреме.
  • "щастието може да лети" - това ми хареса много!
  • Благодаря ти, Светле, имам сестра, и братец имам! По-малки са от мене. Помня в детската градина как плачеха за мен, вкопчеха се, и не пускаха да отида в голямата група. Майка ми с три деца - имаше медал за многодетна майка, писаха статия за нас във вестника, как и трите деца ходят на градинка, а родителите строят светлото бъдеще в завода. Когато спомените ми дойдат на гости, чак ми домилява. Всичко се забравя с годините, сега една усмивка е празник, едно здравей също! Бог да ги пази вече!
  • Голямо богатство е да имаш сестрица .

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...