15 ene 2012, 1:02  

Синя тъга –буриме

1.2K 0 28

(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)

 

Като тънка свещица гори и се стапя

и последната радост на нашия ден.

Онемели сълзи от сърцето ми капят,

но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен.

 

И ми става и тесен, и душен просторът.

И горчи всяка глътка от въздуха син.

Синевата безмълвно ме гледа отгоре

и флиртува със Слънцето - светъл рубин.

 

Аз пребродих за тебе докрай снеговете.

Вече стигнах средата на моя живот.

Приглушена надежда в душата ми свети -

да ми върнеш пак ведрия пролетен свод.

 

О, фантазия моя - и в болката свежа,

как лакираш мечтите ми с древен емайл!

И светът като в приказка става по-нежен,

сякаш в миг пресъздаден, за мене изгрял.

 

Но се спуща нощта. От притихнали пазви

бързо литват безгрижни звездици над мен.

Странен шепот се носи и сякаш разказва

как се ражда от тъмното новият ден.

 

И какво от това? В мен на пластове здрачът

всеки кълн покосява, откоси реди.

Всяко атомче живо в душата ми плаче.

И се ронят угаснали, мъртви звезди.

 

Оригиналът:

BLUE DEVILS

И вали, и вали синева..
И се стапя
в синевата контурът на зимния ден.
По косата ми бъдно и минало капят;
и пространства, и време валят върху мен.

И подгизва от “вчера” и “утре” просторът,
и небето е синьо, и въздухът – син;
синевата се стича на капки отгоре
и изчезва край слънцето – ален рубин.

И са приказно сини край мен снеговете,
син е острият абрис на моя живот,
светлосин и драпиран с два облака, свети
над главата ми бяла небесният свод.

Синева, синева...
Безобидна и свежа
като стар стъклопис, като древен емайл,
като звук на китара, заглъхващ и нежен,
като синя тъга, като рядък гризайл...

В синьо време копнежно в подзвездните пазви
шепот син на забравена вечност у мен
синя стара-прастара легенда разказва...
И се стапя под залеза синият ден.

Синева, синева...
Пада синкаво здрачът,
никне в лунни отблясъци синя трева,
вятър син в сини клони задавено плаче
и се стича над мен синева, синева...

 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...