15.01.2012 г., 1:02  

Синя тъга –буриме

1.2K 0 28

(По "Blue devils", В. Чернев (severianin)

 

Като тънка свещица гори и се стапя

и последната радост на нашия ден.

Онемели сълзи от сърцето ми капят,

но не искаш да видиш. Ти сляп си за мен.

 

И ми става и тесен, и душен просторът.

И горчи всяка глътка от въздуха син.

Синевата безмълвно ме гледа отгоре

и флиртува със Слънцето - светъл рубин.

 

Аз пребродих за тебе докрай снеговете.

Вече стигнах средата на моя живот.

Приглушена надежда в душата ми свети -

да ми върнеш пак ведрия пролетен свод.

 

О, фантазия моя - и в болката свежа,

как лакираш мечтите ми с древен емайл!

И светът като в приказка става по-нежен,

сякаш в миг пресъздаден, за мене изгрял.

 

Но се спуща нощта. От притихнали пазви

бързо литват безгрижни звездици над мен.

Странен шепот се носи и сякаш разказва

как се ражда от тъмното новият ден.

 

И какво от това? В мен на пластове здрачът

всеки кълн покосява, откоси реди.

Всяко атомче живо в душата ми плаче.

И се ронят угаснали, мъртви звезди.

 

Оригиналът:

BLUE DEVILS

И вали, и вали синева..
И се стапя
в синевата контурът на зимния ден.
По косата ми бъдно и минало капят;
и пространства, и време валят върху мен.

И подгизва от “вчера” и “утре” просторът,
и небето е синьо, и въздухът – син;
синевата се стича на капки отгоре
и изчезва край слънцето – ален рубин.

И са приказно сини край мен снеговете,
син е острият абрис на моя живот,
светлосин и драпиран с два облака, свети
над главата ми бяла небесният свод.

Синева, синева...
Безобидна и свежа
като стар стъклопис, като древен емайл,
като звук на китара, заглъхващ и нежен,
като синя тъга, като рядък гризайл...

В синьо време копнежно в подзвездните пазви
шепот син на забравена вечност у мен
синя стара-прастара легенда разказва...
И се стапя под залеза синият ден.

Синева, синева...
Пада синкаво здрачът,
никне в лунни отблясъци синя трева,
вятър син в сини клони задавено плаче
и се стича над мен синева, синева...

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....