Синьо (2)
Спокойно днес си и тихо,
а чакам те бурно, до мен
минаваш нежно и плахо.
Очаквам те тук всеки ден.
Загледана пак в синевата
в очите запазвам копнеж,
усмихвам се, а в душата
коварно човърка бодеж.
Повтарям си: „За последно
осъмвам на студения бряг",
но пак се връщам, поредно
едно последно, и после пак...
Спокойно си, ала ноември
акостирал е в нас, студеней,
мрази и напомня за зимни
отблясъци по теб и сивей.
Защо ли стоиш мълчаливо,
нима ти тъжиш като мен?
Аз искам те бурно, игриво,
капки пръскащо в бяг солен.
Ето виж и аз ще съм бурна
дори нозе подавам в залог,
идвам и в бяг ще се втурна
няма време за нас, няма срок.
Минавам от тук, не треперя
отдавна привикнах на хлад.
Разбунтувай се, да намеря
един спомен, поглед назад...
(а)
16.11.2008г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
