Синьо (2)
Спокойно днес си и тихо,
а чакам те бурно, до мен
минаваш нежно и плахо.
Очаквам те тук всеки ден.
Загледана пак в синевата
в очите запазвам копнеж,
усмихвам се, а в душата
коварно човърка бодеж.
Повтарям си: „За последно
осъмвам на студения бряг",
но пак се връщам, поредно
едно последно, и после пак...
Спокойно си, ала ноември
акостирал е в нас, студеней,
мрази и напомня за зимни
отблясъци по теб и сивей.
Защо ли стоиш мълчаливо,
нима ти тъжиш като мен?
Аз искам те бурно, игриво,
капки пръскащо в бяг солен.
Ето виж и аз ще съм бурна
дори нозе подавам в залог,
идвам и в бяг ще се втурна
няма време за нас, няма срок.
Минавам от тук, не треперя
отдавна привикнах на хлад.
Разбунтувай се, да намеря
един спомен, поглед назад...
(а)
16.11.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
