Синьо (2)
Спокойно днес си и тихо,
а чакам те бурно, до мен
минаваш нежно и плахо.
Очаквам те тук всеки ден.
Загледана пак в синевата
в очите запазвам копнеж,
усмихвам се, а в душата
коварно човърка бодеж.
Повтарям си: „За последно
осъмвам на студения бряг",
но пак се връщам, поредно
едно последно, и после пак...
Спокойно си, ала ноември
акостирал е в нас, студеней,
мрази и напомня за зимни
отблясъци по теб и сивей.
Защо ли стоиш мълчаливо,
нима ти тъжиш като мен?
Аз искам те бурно, игриво,
капки пръскащо в бяг солен.
Ето виж и аз ще съм бурна
дори нозе подавам в залог,
идвам и в бяг ще се втурна
няма време за нас, няма срок.
Минавам от тук, не треперя
отдавна привикнах на хлад.
Разбунтувай се, да намеря
един спомен, поглед назад...
(а)
16.11.2008г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
