2 nov 2018, 15:42

Синьо мънисто

993 0 2

Тази любов няма да чуе

колко тревожи сърцето ми,

заради нея синьо мънисто

вече краси деколтето ми.

Синьо мънисто против уроки,

да не завидят тези,

дето нямат кого да чакат,

когато слънцето слезе.

Само тази любов не знае

как въздиша душата ми,

всеки спомен - бяла надежда,

всеки повик - болка позната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря , Ели! Радвам се, че те е докоснало.
  • Хубаво е, Дани!
    Нека синьото мънисто опази любовта ти.
    И аз в един мой стих казвам на любимия: "ще ти бъда синьото мънисто, ще те пазя от лоши очи".
    Благодаря ти, че ми го припомни!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...