2 нояб. 2018 г., 15:42

Синьо мънисто

998 0 2

Тази любов няма да чуе

колко тревожи сърцето ми,

заради нея синьо мънисто

вече краси деколтето ми.

Синьо мънисто против уроки,

да не завидят тези,

дето нямат кого да чакат,

когато слънцето слезе.

Само тази любов не знае

как въздиша душата ми,

всеки спомен - бяла надежда,

всеки повик - болка позната.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , Ели! Радвам се, че те е докоснало.
  • Хубаво е, Дани!
    Нека синьото мънисто опази любовта ти.
    И аз в един мой стих казвам на любимия: "ще ти бъда синьото мънисто, ще те пазя от лоши очи".
    Благодаря ти, че ми го припомни!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...