Синьо мънисто

Poetry » Love

986 0 2

Тази любов няма да чуе

колко тревожи сърцето ми,

заради нея синьо мънисто

вече краси деколтето ми.

Синьо мънисто против уроки,

да не завидят тези,

дето нямат кого да чакат,

когато слънцето слезе.

Само тази любов не знае

как въздиша душата ми,

всеки спомен - бяла надежда,

всеки повик - болка позната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Danita (Даниела Атанасова)

Благодаря , Ели! Радвам се, че те е докоснало.

2018-11-02T22:49:46+02:00
voda (Елица Ангелова)

Хубаво е, Дани!
Нека синьото мънисто опази любовта ти.
И аз в един мой стих казвам на любимия: "ще ти бъда синьото мънисто, ще те пазя от лоши очи".
Благодаря ти, че ми го припомни!

2018-11-02T18:02:15+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0