Тази любов няма да чуе
колко тревожи сърцето ми,
заради нея синьо мънисто
вече краси деколтето ми.
Синьо мънисто против уроки,
да не завидят тези,
дето нямат кого да чакат,
когато слънцето слезе.
Само тази любов не знае
как въздиша душата ми,
всеки спомен - бяла надежда,
всеки повик - болка позната.
© Даниела Атанасова Всички права запазени