Синьо намигване

18 ene 2011, 16:20

Poesía » Filosófica

551 0 2

Небето на снимката

съвсем не прилича на небето

в окото на бивола,

нито на чадъра над издуханото глухарче.

Аз мога да го видя даже зад хоризонта,

в края на собствените си пръсти,

преодолявайки дори силата на своето въображение.

Безкрайно е небето, само когато е на парчета в душата ми.

Синьото е подарък,

но кой е този анонимен дарител?

Той краде залези и връща облаци,

които на смъртния одър

ще пият от очите ми сила.

Синьо небе - непроменена декорация,

само различно е намигването на Имитатора.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

rozita-p (Росица)

2011-01-18T16:37:14+02:00

Различно е, да
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-01-18T16:33:01+02:00

Свеж, оригинален, какво повече за теб, Михри. Поздрави и да черпиш за хубавото стихо. Барона