mihri61 (Милко Христов)
506 1185
18.01.2011 г., 16:20 ч.

Синьо намигване 

  Поезия » Философска
548 0 2

Небето на снимката

съвсем не прилича на небето

в окото на бивола,

нито на чадъра над издуханото глухарче.

Аз мога  да го видя даже зад хоризонта,

в края на собствените си пръсти,

преодолявайки дори силата на своето въображение.

Безкрайно е небето, само когато е на парчета в душата ми.

Синьото е подарък,

но кой е този анонимен дарител?

Той краде залези и връща облаци,

които на смъртния одър

ще пият от очите ми сила.

Синьо небе - непроменена декорация,

само различно е намигването на Имитатора.

 

© Милко Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??