slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
29 sept 2015, 22:00

Синьото ми лято 

  Poesía » Otra
665 0 2

 

Синьото ми лято разпиля

рижи къдри над нивята.

И проблясват в близката гора

сто кристали от дъгата.

 

То е палаво като момче,

гонещо по пътя слънчев обръч.

Щедрият му смях ще ви рече,

че в сърцето му е само обич.

 

Тежки снопи златна светлина

са налягали в житата.

Лято мое, чакам те в съня,

и жадувам юлска ласка.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??