Синьото ми лято разпиля
рижи къдри над нивята.
И проблясват в близката гора
сто кристали от дъгата.
То е палаво като момче,
гонещо по пътя слънчев обръч.
Щедрият му смях ще ви рече,
че в сърцето му е само обич.
Тежки снопи златна светлина
са налягали в житата.
Лято мое, чакам те в съня,
и жадувам юлска ласка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
