29.09.2015 г., 22:00 ч.

Синьото ми лято 

  Поезия » Друга
593 0 2

 

Синьото ми лято разпиля

рижи къдри над нивята.

И проблясват в близката гора

сто кристали от дъгата.

 

То е палаво като момче,

гонещо по пътя слънчев обръч.

Щедрият му смях ще ви рече,

че в сърцето му е само обич.

 

Тежки снопи златна светлина

са налягали в житата.

Лято мое, чакам те в съня,

и жадувам юлска ласка.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??