29 сент. 2015 г., 22:00

Синьото ми лято 

  Поэзия » Другая
666 0 2

 

Синьото ми лято разпиля

рижи къдри над нивята.

И проблясват в близката гора

сто кристали от дъгата.

 

То е палаво като момче,

гонещо по пътя слънчев обръч.

Щедрият му смях ще ви рече,

че в сърцето му е само обич.

 

Тежки снопи златна светлина

са налягали в житата.

Лято мое, чакам те в съня,

и жадувам юлска ласка.

© Слави Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??