Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
22 ago 2013, 14:10

Синът на морето 

  Poesía
832 0 13

 

Морето ми сложи сълза във окото

и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –

Усетих сълзата дълбоко, дълбоко

в последния час от последния ден.

 

Тогава все още бях капка в морето,

тогава все още бях чиста вълна

и от чистота непонятно олекнал,

лежах като чайка връз нежна вода.

 

Забравил обидите и суетите,

бях син на морето, дете на света,

бях толкова истински, че си помислих

дали не сънувам... А тази сълза,

 

която морето ми сложи в окото,

съвсем незаслужено се изпари,

когато се върнах отново в живота си

и като охлюв във него се скрих.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??