Синът на морето
Морето ми сложи сълза във окото
и каза: – Тъгувай, тъгувай за мен! –
Усетих сълзата дълбоко, дълбоко
в последния час от последния ден.
Тогава все още бях капка в морето,
тогава все още бях чиста вълна
и от чистота непонятно олекнал,
лежах като чайка връз нежна вода.
Забравил обидите и суетите,
бях син на морето, дете на света,
бях толкова истински, че си помислих
дали не сънувам... А тази сълза,
която морето ми сложи в окото,
съвсем незаслужено се изпари,
когато се върнах отново в живота си
и като охлюв във него се скрих.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
