1 abr 2023, 9:08

Синът на Светлината

  Poesía
372 2 2

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА

 

Не съм бил роб на ни една химера.

Или слуга на нечий интерес.

Забравих вече кой бях аз до вчера.

Живея невъзможното си днес.

 

Два века дишам праведно и чисто.

Жив корабокрушенец върху риф.

Приличам си със Графа Монте Кристо,

на стих заточен в своя замък Иф.

 

Сестра ми беше Истината свята.

А Добротата – майчица! – вовек.

По-благ дори от Син на Светлината,

сега съм най-щастливият човек!

 

Окаяник по своя друм да стигна,

ще му подам манерката с мерло.

И под Луната – тънка като мигла,

ще му застеля своето легло.

 

От мравките научих, че краваят

е сладък, щом е щедро споделен.

Спокойно мога да си чакам края! –

небесен хляб ще има и за мен.

 

Ще ръсна пътем и на вас трошици –

аз, смешният ви Фейсбук-философ.

Загледайте се в моите зеници?

Във тях гнезди Господнята Любов.

 

31 март 2023 г.

гр. София, 18, 35 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...