1 abr 2023, 9:08

Синът на Светлината

  Poesía
371 2 2

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА

 

Не съм бил роб на ни една химера.

Или слуга на нечий интерес.

Забравих вече кой бях аз до вчера.

Живея невъзможното си днес.

 

Два века дишам праведно и чисто.

Жив корабокрушенец върху риф.

Приличам си със Графа Монте Кристо,

на стих заточен в своя замък Иф.

 

Сестра ми беше Истината свята.

А Добротата – майчица! – вовек.

По-благ дори от Син на Светлината,

сега съм най-щастливият човек!

 

Окаяник по своя друм да стигна,

ще му подам манерката с мерло.

И под Луната – тънка като мигла,

ще му застеля своето легло.

 

От мравките научих, че краваят

е сладък, щом е щедро споделен.

Спокойно мога да си чакам края! –

небесен хляб ще има и за мен.

 

Ще ръсна пътем и на вас трошици –

аз, смешният ви Фейсбук-философ.

Загледайте се в моите зеници?

Във тях гнезди Господнята Любов.

 

31 март 2023 г.

гр. София, 18, 35 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...