Синът на Светлината

1 апр. 2023 г., 09:08

Поэзия

194 2 2

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА

Не съм бил роб на ни една химера.

Или слуга на нечий интерес.

Забравих вече кой бях аз до вчера.

Живея невъзможното си днес.

Два века дишам праведно и чисто.

Жив корабокрушенец върху риф.

Приличам си със Графа Монте Кристо,

на стих заточен в своя замък Иф.

Сестра ми беше Истината свята.

А Добротата – майчица! – вовек.

По-благ дори от Син на Светлината,

сега съм най-щастливият човек!

Окаяник по своя друм да стигна,

ще му подам манерката с мерло.

И под Луната – тънка като мигла,

ще му застеля своето легло.

От мравките научих, че краваят

е сладък, щом е щедро споделен.

Спокойно мога да си чакам края! –

небесен хляб ще има и за мен.

Ще ръсна пътем и на вас трошици –

аз, смешният ви Фейсбук-философ.

Загледайте се в моите зеници?

Във тях гнезди Господнята Любов.

31 март 2023 г.

гр. София, 18, 35 ч.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-04-01T20:11:02+03:00

От мравките научих, че краваят
е сладък, щом е щедро споделен.

Бог живее в теб!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-04-01T17:20:21+03:00

Красива, истинска поезия, която ме прави по-добра и човечна. Благодаря от сърце!