14 feb 2014, 14:56

Сираче 

  Poesía » Civil
447 1 4
Ти нямаш близки, скъпо мое,
изгуби майка, нямаш и баща...
Без слънце раснеш в тъмното усое,
безрадостни са пустите места!
О,твоя жребий е в съдба жестока,
мъртвилото си влачиш от дете,
затова и целите ти не хвърчат високо,
очакваш злото да те отведе.
Не помниш, мила майчина милувка,
не те напътства силен бащин глас,
не виждам често твоята усмивка...
При теб мизерията е на власт! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??