Мечта за мен са пълните витрини
окъпани в неонови лъчи!
Мечта за мен са всички магазини
в които се купува със пари.

Щастливи хора влизат и излизат
усмихнати с покупките в ръце.
А аз стоя до тях съвсем наблизо
до ъгъла със плачещо сърце.

Къде е моят дом дори не зная
и не познавам майка и баща.
Домът ми улицата е към края,
при малката барака за цветя.

От малък само нея аз познавам
и тротоара толкова студен!
Щом нощта настъпи се надявам
да срещна утрото и следващия ден!

Така е рекъл Бог-недраг да скитам,
да моля за една трохичка хляб!
Кой съм аз? Кого ли да попитам?
За всички просто съм бездомник слаб!

Не, не е виновна и Съдбата,
че всичко що обичах ми отне!
В живота тъй редят се и нещата-
един щастлив е, другият не е!

Аз майчината ласка не познавам,
ни бащината, тежката ръка!
Научих се и залъка да давам
за да зарадвам нечия душа!

На мен това ми стига, че живея!
Че мога да мечтая! И дори
когато страдам мога да се смея!
Да пея и когато ме боли!

03.09.2019 г.