4 сент. 2019 г., 09:19

Сираче

688 2 0

Мечта за мен са пълните витрини
окъпани в неонови лъчи!
Мечта за мен са всички магазини
в които се купува със пари.

Щастливи хора влизат и излизат
усмихнати с покупките в ръце.
А аз стоя до тях съвсем наблизо
до ъгъла със плачещо сърце.

Къде е моят дом дори не зная
и не познавам майка и баща.
Домът ми улицата е към края,
при малката барака за цветя.

От малък само нея аз познавам
и тротоара толкова студен!
Щом нощта настъпи се надявам
да срещна утрото и следващия ден!

Така е рекъл Бог-недраг да скитам,
да моля за една трохичка хляб!
Кой съм аз? Кого ли да попитам?
За всички просто съм бездомник слаб!

Не, не е виновна и Съдбата,
че всичко що обичах ми отне!
В живота тъй редят се и нещата-
един щастлив е, другият не е!

Аз майчината ласка не познавам,
ни бащината, тежката ръка!
Научих се и залъка да давам
за да зарадвам нечия душа!

На мен това ми стига, че живея!
Че мога да мечтая! И дори
когато страдам мога да се смея!
Да пея и когато ме боли!

03.09.2019 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....