25 abr 2021, 8:26

Сираче

  Poesía » Civil
1.4K 0 1

Сираче

 

 

Нямам майка! Татко не познавам!

Улицата – тя е моят дом.

Наýчи ме на другите да давам

и да деля и залък, и подслон!

 

Свикнах на усмивки безсърдечни,

на всякакви обиди и лъжи!

А някои си мислят, че са вечни!

Гордеят се със слава и пари!

 

Безумие! И глупостта човешка

безкрайна е, но жалко, уви!

Животът не е като проба-грешка!

Защото всяка грешка ни боли!

 

Научих се сълзите си да крия,

да си мълча когато ме боли!

Надеждата все нейде ще открия!

Щастлив ще съм тогава! Може би?

 

Израснах сред бездушни манекени,

богати сноби, ала без сърца!

Във своя малък, тесен свят вглъбени

те вярваха, че техен е света!

 

Така израснах, и не съжалявам!

За мене улицата е съдба!

Научи ме на другите да давам,

но да е чиста моята душа!

 

16.03.2021 г.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...