Сираче
Сираче
Нямам майка! Татко не познавам!
Улицата – тя е моят дом.
Наýчи ме на другите да давам
и да деля и залък, и подслон!
Свикнах на усмивки безсърдечни,
на всякакви обиди и лъжи!
А някои си мислят, че са вечни!
Гордеят се със слава и пари!
Безумие! И глупостта човешка
безкрайна е, но жалко, уви!
Животът не е като проба-грешка!
Защото всяка грешка ни боли!
Научих се сълзите си да крия,
да си мълча когато ме боли!
Надеждата все нейде ще открия!
Щастлив ще съм тогава! Може би?
Израснах сред бездушни манекени,
богати сноби, ала без сърца!
Във своя малък, тесен свят вглъбени
те вярваха, че техен е света!
Така израснах, и не съжалявам!
За мене улицата е съдба!
Научи ме на другите да давам,
но да е чиста моята душа!
16.03.2021 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
