Аз не познавам майчина целувка,
и не познавам бащиния глас!
Аз не познавам майчина милувка,
и нейната прегръдка в труден час!
Израснах сред тълпа от непознати
и улицата беше моят дом!
Растях сред хора бедни и богати,
но никой не предложи ми подслон!
Бях щастлив случайно щом намирах
филия хляб или парче домат
във кофите . Не се свенях, прибирах,
в този ден се чувствах най-богат
и чаках със надежда пок зората,
слънцето на утрешния ден!
Така ми отредила бе съдбата!
Достатъчно е! Стига ми на мен!
Не искам ни пари, нито пък злато!
На мен ми стига малко топлина
и дом! Със тях сърцето е богато!
Другото е само суета!
24.05.2020 г.
19 ч.21м.
© Георги Иванов Todos los derechos reservados