24 may 2020, 22:57

Сирак

  Poesía » Civil
861 3 0

Сирак

 

Аз не познавам майчина целувка,

и не познавам бащиния глас!

Аз не познавам майчина милувка,

и нейната прегръдка в труден час!

 

Израснах сред тълпа от непознати

и улицата беше моят дом!

Растях сред хора бедни и богати,

но никой не предложи ми подслон!

 

Бях щастлив случайно щом намирах

филия хляб или парче домат

във кофите . Не се свенях, прибирах,

в този ден се чувствах най-богат

 

и чаках със надежда пок зората,

слънцето на утрешния ден!

Така ми отредила бе съдбата!

Достатъчно е! Стига ми на мен!

 

Не искам ни пари, нито пък злато!

На мен ми стига малко топлина

и дом! Със тях сърцето е богато!

Другото е само суета!

 

24.05.2020 г.

19 ч.21м.

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...