24 мая 2020 г., 22:57

Сирак

863 3 0

Сирак

 

Аз не познавам майчина целувка,

и не познавам бащиния глас!

Аз не познавам майчина милувка,

и нейната прегръдка в труден час!

 

Израснах сред тълпа от непознати

и улицата беше моят дом!

Растях сред хора бедни и богати,

но никой не предложи ми подслон!

 

Бях щастлив случайно щом намирах

филия хляб или парче домат

във кофите . Не се свенях, прибирах,

в този ден се чувствах най-богат

 

и чаках със надежда пок зората,

слънцето на утрешния ден!

Така ми отредила бе съдбата!

Достатъчно е! Стига ми на мен!

 

Не искам ни пари, нито пък злато!

На мен ми стига малко топлина

и дом! Със тях сърцето е богато!

Другото е само суета!

 

24.05.2020 г.

19 ч.21м.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...