May 24, 2020, 10:57 PM

Сирак

  Poetry » Civic
857 3 0

Сирак

 

Аз не познавам майчина целувка,

и не познавам бащиния глас!

Аз не познавам майчина милувка,

и нейната прегръдка в труден час!

 

Израснах сред тълпа от непознати

и улицата беше моят дом!

Растях сред хора бедни и богати,

но никой не предложи ми подслон!

 

Бях щастлив случайно щом намирах

филия хляб или парче домат

във кофите . Не се свенях, прибирах,

в този ден се чувствах най-богат

 

и чаках със надежда пок зората,

слънцето на утрешния ден!

Така ми отредила бе съдбата!

Достатъчно е! Стига ми на мен!

 

Не искам ни пари, нито пък злато!

На мен ми стига малко топлина

и дом! Със тях сърцето е богато!

Другото е само суета!

 

24.05.2020 г.

19 ч.21м.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...